Моят ужасяващ опит в дълбоката мрежа (РАЗКАЗ)

Източник: RAMISA ROB

Влязох в стаята на брат ми видно развълнувана. Родителите ни най-накрая заминаха на море, оставяйки ни сами в къщата за седмица. Нямах търпение да звънна на всичките ни приятели за предстоящият купон у нас.

-       Какво правиш, Алекс? – попитах брат си, който бе напълно погълнат от компютъра си. Макар и близнаци, с него изобщо не си приличахме – нито по външен вид, нито по характер. Той предпочиташе да играе игри, да заляга над уроците, а аз си бях купонджийка.

-       Нищо. Махни се. – отвърна ми той.

Аз разбира се, не го направих, надникнах над рамото му. Беше ми интересно какво прави. Очаквах да видя полето на една от онези ролеви игри, които всички задръстеняци в училище играеха, но вместо това брат ми се ровеше из интернет.

В сайта, който бе отворил, бе пълно с всякакви наркотици. Не знаех, че можеш да си купиш дрога от интернет. Компютърните ми умения опираха до социалните мрежи и Photoshop.

Александър кликна върху някаква картинка с изобразена марихуана, без да ми обръща внимание. Попълни данните за доставка и плати в биткойн. Още тогава сайта ми се стори подозрителен, никак не ми хареса факта, че брат ми даде на интернет-дилъра си адреса, на който живеехме. И двамата можехме да загазим сериозно.

-       Луд ли си? Защо им даде адреса ни? – развиках му се аз.

-       Успокой се, Сис. – отвърна Алекс. – Да не мислиш, че ми е за първи път? – присмя ми се той. – От месеци пазарувам от дълбоката мрежа.

„Е, щом го е правил и друг път, значи няма проблем.“, помислих си и отидох в стаята си.  

Телефонирах на всичките си приятели за предстоящото парти, а след това отидох до магазина, за да купя алкохол и нещо за хапване.

Противно на очакванията на брат ми, доставката не бе доставена на същата вечер, нито пък на следващият ден. Алекс беше бесен, бе заплатил марихуаната с последните си биткойни, а вече няколко дни не идваше.

На третият ден беше силно разтревожен, родителите ни щяха да се приберат след няколко дни, а доставката все още не беше дошла. Аз също се тревожех, не исках семейството ни да разбере, че брат ми пуши джойнт.

-       По-добре откажи поръчката. – казах му на четвъртият ден. – Ако дойде, когато нашите са си вкъщи и двамата ще имаме сериозни проблеми.

Ала Александър не искаше и да чуе, беше сигурен, че ще пристигне на следващият ден.

-       Добре, но, ако и утре не е дошла, ще я откажеш! Обещай ми!

След като брат ми, ми даде думата си, се поуспокоих. Тази нощ решихме да си направим кино вечер. Изтеглихме си филм на ужасите, направихме си пуканки и се настанихме удобно в хола, където беше системата за домашно кино.

       Силното чукане ни стресна. В първият момент си помислихме, че ударите по вратата идват от страшният филм, който си бяхме пуснали, но, когато чукането се увеличи, се усетихме, че идва отвън.

Тъй като и двамата се бяхме поизплашили от филма, отидохме да отворим заедно. В този момент и двамата съжалявахме, че родителите ни не бяха сложили шпионка на входната врата.

Отворихме леко вратата. Спомням си, че в този момент ръцете ми се бяха изпотили, а сърцето ми сякаш се беше качило чак в гърлото.

Мъж, със странна рижава коса, стърчаща във всички посоки блъсна силно, притворената врата, изблъсквайки брат ми назад.

Стоях лице в лице с огромния непознат, който ми се усмихваше зловещо. Бързо се окопитих.

-       Какво си мислиш, че правиш? – развиках му се аз, когато засядащата буца в гърлото ми, изчезна.

Вместо да ми отговори, непознатият тип ме зашлеви силно през лицето. Паднах, удряйки главата си в плочките. Всичко пред очите ми стана мъгла. Не можех да видя нищо, от потеклите сълзи. Тогава усетих как някаква ръка ме сграбчва за крака, дърпайки ме навън.

За миг си помислих, че ще ми се случи нещо ужасно. Какво ли не ми мина през главата. Че противният тип ще ме отвлече, искайки откуп от семейството ми, че ще ме измъчва, че ще ме убие…

Именно страхът ме подбуди да изритам с другият си крак гадната мутра на непознатият. Пусна ме, не бе очаквал ритника.

Алекс, на който му бе трябвало повече време, за да осмисли цялата ситуация ми помогна да стана. Затворихме вратата точно в момента, когато нахалника отново понечи да влезе.

 Ударите по портата, не ни разколебаха нито за миг, докато Алекс заключваше портата и местеше шкафа за обувки, с който да я залости, аз прибягах до кухнята, грабвайки няколко ножа от дървената поставка.

Когато се върнах въоръжена и готова за бой, ударите все още не бяха стихнали. Рижавият мъж горещо желаеше да влезе в къщата.

-       Алекс. Алекс. Отвори вратата, Алекс. – приканваше го изрода. Ала ние не го направихме, стояхме с по един нож във всяка ръка, чакайки мъжът да разбие вратата и да нахлуе.

Сърцето ми щеше да се пръсне, онзи изверг не се отказваше. Блъскаше неуморно вратата, псуваше, проклинаше, заплашваше ни.

-       Алекс, мога да се върна и утре, и в другиден, когато родителите ви са у дома. – не се отказа непознатият. – Ще ти хареса ли, ако нарежа майка ти на малки парчета, докато спи? Или предпочиташ да я разпоря като риба? – хилеше се извратеняка отвън.

Не знам дали страхът, че утре ще се върне и ще преживеем отново същият ужас или страхът, че нещо може да се случи с майка ми, ме накара да отключа вратата и да дръпна леко шкафа за обувки настрани.

Глупака само това и чакаше, щом чу превъртащият се ключ, натисна бравата надолу. Стиснах силно ножовете в ръцете ми и кимнах на брат ми.

Всичко се случи толкова бързо, че понякога си мисля, че е било просто кошмар, а не действителност.

Типа нахлу вътре, ала не видя, че се бях качила върху шкафа. Не забеляза проблясващото острие, преди да се забие в черепа му…

 

 

КРАЙ

Габриела Плочева®