сряда, 5 февруари 2020 г.

ЧЕРВЕНАТА СТАЯ (РАЗКАЗ)


 
Изображение: wattpad.com


Ивайло погледна отегчено към ръчния си часовник. 21 часа. Оставаше още час до краят на смяната му. Скоро щяха да станат три години откакто работи в единствения денонощен магазин в квартала. По това време на нощта винаги беше скучно, почти никой не влизаше, а ако все пак имаше клиенти – те бяха утайката на обществото.

-        Добър вечер! – поздрави го току-що влязлата руса мацка. – Една кутия цигари. – каза му, след като Иво отвърна на поздрава ѝ.

Подаде ѝ кутията без да се опитва да я свали или поне да ѝ вземе телефона. Какво му ставаше? Обикновено не бе такъв, дори напротив бе един от най-големите женкари в града. Нима губеше форма?

-        Го-о-о-ол. – чу развълнуваният глас на коментатора от телевизора и футболните запалянковци огласиха стадиона.

Не беше от мъжете, които си падат по футбол, предпочиташе волейбол, но харесваният спорт от милиони по света, бе по-добре от гробната тишина. Ритни-топковците гонеха ли, гонеха търкалящата се топка, която вратарят бе хвърлил, но тя ловко им се изплъзваше. Най-накрая единият играч успя да я отмъкне и стремглаво се устреми към вратата на противниковият отбор.

-        … или да си поръчаме от дълбоката мрежа? – чу някакъв хлапак да казва на приятелите си.

Още щом групичката прекрачи прага, го лъхна мирисът на марихуана.

 

-        Или да си вземем като нормалните хора от дилър. – не се съгласи единият от компанията. Не изглеждаше като останалите момчета, дори малко му приличаше на един от зубърите в класа му. – Нима забравихте на какви неща попаднахме там? – не се отказваше очилаткото.

Докато подаваше водите и листчетата на наркоманчето, чу единственото момиче в „бандата“ да се присмива на зубъра. Не успя да сдържи любопитството си.

-        Какво е дълбоката мрежа? – попита тревомана, който тъкмо прибираше рестото си.

Доколкото успя да разбере от обяснението му, deepweb бе скритият интернет, там можеш да правиш каквото си поискаш – от покупка на марихуана до наемането на убиец.

Реши да се поразрови из нета за повече информация, докато чака колежката му да го застъпи.

Наркоманчето се оказа прав, не само, че можеш да си купиш всякакви незаконни неща, но някои бяха попадали дори на рецепти за канибали.

Едва не разцелува колежката си, когато пристигна на работа.  Нямаше търпение да се прибере вкъщи, за да разбере дали има поне зрънце истина в прочетеното във форумите.

Още щом се прибра у дома, изтегли специалният софтуер, чрез който се влизаше в скритият интернет. Докато чакаше да се инсталира, набързо си направи сандвич.

Инсталирането приключи. Вълнението се разля по цялото му тяло. Имаше нещо много възбуждащо в това да правиш нещо забранено. На главната страница го „посрещнаха“ множество линкове, Кликна произволно върху единият и се озова в подобна страница. Продължи да клика върху интернет-адресите, докато не се озова в нещо, като онлайн каталог. Онлайн магазинът предлагаше деца от 3 до 13-годишна възраст.

Отврати се, беше влязъл в сайт за педофили. Напусна го и влезе в друг.  Този уебшоп предлагаше по-нормални неща като наркотици, документи за самоличност и оръжия. Разгледа пистолети, дори плати в биткойни за револвера, който си хареса.

Като дете спортуваше спортна стрелба и оттогава оръжията му бяха голяма страст. След като попълни данните за адресна доставка, в долният десен ъгъл „изникна“ червена кутия, натисна я и се озова в някакъв форум.

Написа „здравейте“, веднага получи отговор от няколко админа. Попита ги дали могат да му предложат интересен сайт, който да разгледа. Присещайки се за педофилският, на който бе попаднал, доуточни, че не се вълнува от такива.

Чакаше около минута за отговор, дори  част от него се питаше има ли смисъл да чака. Премести мишката на Х-са, когато някой му изпрати някакъв линк, натисна го. Екранът му стана черен, а по средата се появи брояч, след 10 минути щеше да се случи нещо. Стана му интересно, остана в страницата.

Отиде в кухнята и си направи още един сандвич.

Когато се върна пред настолният компютър, оставаха две минути. Разцъка се из социалните мрежи, отхапвайки от сандвича. Щом забеляза примигващите, оставащи секунди, захвърли мобилният си телефон настрани.

 

3

2

1

 

На екрана се появи русо момиче, стоеше на каменен под със завързани ръце и крака. Беше чисто голо. Вляво се появи чат – един искаше да ѝ отрежат ушите, друг носа, трети да я жигосат… Исканията бяха безброй, но никой не ги изпълняваше. Малко му олекна.

Отгоре на екрана се появи надпис 200. Всички в чата започнаха да наддават, крайната цена бе 500. Някакъв мъж, облечен в черно и с маска на клоун  се приближи до жертвата, държейки в едната си ръка сатър. С един замах ѝ отсече палеца на левият крак, а след това и на десният. Кръвта плисна навсякъде, момичето изрева от болка.

Нови желания заваляха в чата и отново започна наддаване. Костюмираният мъж изчезна за няколко секунди. Върна се с още един тип, облечен като него, но този бе сравнително по-едър. Дребният държеше някаква кутия с конци. Нима щяха да я зашият?

Двойникът на Шварценегер хвана здраво краката на плачещото момиче, докато другият забиваше малки тънки игли надълбоко под ноктите ѝ.

"Ах, че жестокост!", помисли си Ивайло, докато наблюдаваше гърчещото се момиче от болка. Няколко пъти се беше случвало да попадне някоя малка треска под нокътят му и всеки път очите му се пълнеха със сълзи от болка.  Писъците ѝ бяха нечовешки, намали тонколоните и продължи да гледа как по-слабият прецизно вкарва иглите под ноктите на ръцете ѝ, които сега бяха развързани, докато културиста я държеше, за да не избяга. Когато садиста приключи, отново я завързаха и „Скалата“ изчезна.

 

Този път спечелилият наддаването (направи му впечатление, че винаги е един същ админ) искаше палача да извади бъбрека ѝ и да ѝ го даде да го опита.

Ивайло натисна Х-са, не можеше да гледа повече, всеки момент щеше да върне сандвича, който преди малко лакомо бе погълнал. Но сайта не се затвори, на екрана все още бяха момичето и палача, който я разпаряше като опитен хирург.

Иво повече от всичко искаше да затвори сайта. Панически започна да натиска клавишни комбинации. Безуспешно. Опита да изключи лаптопа. Той продължи да работи. Какво се случваше? Сякаш не той, а някой друг командваше компютъра му!

Палачът действаше умело, а момичето пищеше и мяташе глава наляво и надясно, отказвайки да отхапе органа. Това бе повече, отколкото Иво бе в състояние да понесе. Обърна се и повърна на килима. Макар да бе намалил звука на тонколоните, все още чуваше писъците на жертвата.

След като върна всичко, което бе ял през деня, отново опита да затвори сайта, но палачът и голата жена си останаха там…

Иво бе на ръба на нервната криза, хвана лаптопа с две ръце и започна да го блъска с все сила в ръба на бюрото, докато не останаха само парчета от него.

Сипа си уиски и жадно отпи от чашата. На какво бе попаднал, по дяволите? Това, което видя наистина ли се бе случило или бе просто много добър монтаж? Монтаж е, каза тъничкият глас на разума му.

Мобилният му изпиука, беше получил съобщение. Кръвта му се смрази, когато прочете: „Хареса ли ти видеото?“

Въпросите жужаха като рояк пчели в главата му. От кого е изпратено? От къде има номера му?

Ново съобщение. „Вкусен ли беше сандвича, Иво?“

Мамка му! Мамка му! Как, по дяволите, този шибаняк е научил името му? От къде знае какво е ял? Наблюдавали ли са го? Все още ли го…

Още едно съобщение. Снимка, на която ясно се виждаше как повръща.

Замръзна. Телефона се изплъзна от дланта му. Как се бе озовал в тази ситуация? Не, не. По-важният въпрос бе как да излезе от нея? Дали човекът, който му изпращаше съобщенията знае къде живее? Да се обади ли в полицията? И какво да им каже, че е влизал в незаконни сайтове? Най-много да си създаде още неприятности.

Знае ли къде живее?

Този въпрос не му даваше мира дори когато си легна. Умът му съчиняваше всякакви сценарии – че мъжът с клоунската маска нахлува в дома му и го завлича в мазето си, а онези изроди наддават, но този път за него.

При спомена за момичето, чийто бъбрек бе натикан в устата ѝ, отново му се догади. Този път успя да стигне до банята.

Не можеше да стои повече тук. Мисълта, че онзи извратеняк може да нахълта в дома му и да приложи психопатските си наклонности върху него, го побъркваше.

Грабна дънкеното си яке от закачалката и излезе от къщата. Разходката ще му се отрази добре, съзнанието му ще се проясни, ще знае какво да прави.

Обиколката из квартала го успокои, хладният ветрец поразсея страха му, но все още не събираше кураж да се прибере в празната къща. Сви след ъгъла и продължи да върви към магазина, където работеше. Не искаше да остане сам. Не можеше.

Стигна до магазина, прииска му се да целуне вратата. Чувстваше странно чувство за безопасност.

-        Ивайло? – колежката му Ирена остана изненадана от присъствието му. Отдавна бе минало полунощ, защо не е в леглото като нормалните хора? И защо изглежда така сякаш е видял призрак? Механично закри с ръка носа си, когато се приближи до нея. Миришеше на алкохол и повръщано. – Смърдиш. – каза му и направи гримаса.

-        Е, и ти не си Марго Роби. – начумери се Иво. – дай ми едно патронче.

Ирена поклати глава. След няколко часа застъпва на смяна, ако шефа им разбере, че се е напил преди работно време (а той ще научи, целият магазин бе бъкан с камери) щеше да уволни и двамата. 

-        Иво, всичко наред ли е?

Погледна я, но очите му бяха празни, все едно виждаше право през нея. Дали да ѝ сподели? А, ако го помисли за луд?

-        Имах кошмарна нощ. – промълви накрая. Корема му изкъркори. Грабна сандвич с шунка и сирене Ементал от витрината. – Ще ми направиш ли един чай, моля те? – попита я с треперещ глас, докато ѝ подаваше храната, за да го маркира.

-        Разбира се. – усмихна му се вежливо Ирена.

Откакто го познаваше, бе виждала Ивайло два пъти в такова унило състояние. Първият път беше, когато негов приятел катастрофира с мотор. Вторият – когато проигра всичките си спестявания в казиното. Днес бе третият път.

Какво ли се е случило този път, питаше се, докато приготвяше горещата напитка.

-        Заповядай! – подаде му билковият чай и плъзна дебитната му карта през POS-терминала. – Няма достатъчно наличност. – върна му я. Веднага ѝ стана ясно, защо е толкова посърнал. Тъпакът бе проиграл заплатата си на комар. Отново!

Иво припряно взе картата обратно. Как така няма достатъчно наличност? Снощи му преведоха възнаграждението по банков път. Нищо не бе пазарувал с нея. Беше абсолютно сигурен, че е платил револвера с биткойни. 

-        Ще опитам да изтегля от банкомата.  – каза ѝ и излезе отвън.

Очите сигурно го лъжеха! Това е невъзможно! Удари с юмрук по ATM-а, сякаш той бе виновен, че в сметката му нямаше и стотинка. Някой се гъбарка с него! Това е някаква шега!

Блъсна вратата и нахлу в магазина.

-        На теб преведоха ли ти заплатата вчера? – попита шашардисаната си колежка.

Ирена се стресна от тона му и кръвнишкият му поглед. Започна да се пита дали това свястно на пръв поглед момче, не е на тежки наркотици.

-        Да. Твоята не са ли? – попита колебливо, напипвайки паник-бутона, който се намираше под плота. Стане ли агресивен и за секунда няма да се поколебае да го натисне. Полицията ще пристигне до 3 минути.

Смартфона му отново изпиука. Ивайло отвори съобщението, гласящо: „Знам всичко за теб.“ Още едно съобщение, на екрана беше изписана цялата информация за него, име, възраст, адрес, имейл, потребителските имена, които използваше в интернет пространството, номера на карти и банкови сметки, имената и адресите на семейството и приятелите му…

Зави му се свят. Имаше чувството, че земята под него се е разтворила и той пропада ли, пропада…

Трето съобщение. „Ще ми се и ти да участваш в някое от видеата ми.“

Ситни капки пот се стекоха по гърба му. А сега какво ще прави? Как ще се измъкне от кашата, в която сам се бе забъркал? Как му се искаше да бе послушал зубъра! За какъв дявол му беше да влиза в дълбоката мрежа?!

-        Иво, всичко наред ли е? – попита го отново Ирена, забравила за страха, който бе изпитала преди малко. – Какво се е случило? Кой ти писа? – Дали не се е забъркал с лихвари, чудеше се магазинерката.

-        Влизала ли си в deep web? – попита я накрая.

Очите ѝ се разшириха от изненада. Не бе влизала в скритият интернет, но от историите, които бе чула, там бе пълно с какви ли не ненормалници.

-        Влизал ли си? – не успя да прикрие интереса си. – Наистина ли е така както казват? Влезе ли в „Червената стая“? Попадна ли на снъф филми?

Какво им става на всички?! Бяха измъчвали беззащитна жена пред очите му и както изглежда скоро щяха да измъчват и него, а тая повлекана се вълнуваше само дали е гледал изродщини?! 

"Какво не е наред с хората? Какво не е наред с мен?"

Знам всичко за теб. Знам всичко за теб. И настина, той знаеше всичко за него. Ами, ако е в дома му? А, ако е в дома на родителите му?

Набра номера на майка си. Сълзи от щастие потекоха по страните му, когато чу съненият ѝ глас в слушалката.

 

-        Съжалявам, че те събудих, мамо. – промълви. – Добре ли сте? Случайно да е идвал някой непознат вкъщи? – гласът му трепереше, докато изричаше думите. – Заключихте ли?... Просто се притеснявам, - отговори на майка си. – Има всякакви изроди навън... Добре, просто бъдете внимателни. Лека нощ. Обичам ви!

Усети допир, подскочи.

-        Аз съм.   – каза Ирена, която се бе притеснила за приятеля си. Нямаше и следа от предишният интерес, който бе проявила. – Ела. – прегърна го. Рядко бе виждала мъже да плачат. Състоянието му я трогна. Остана в прегръдките ѝ за известно време.

Когато се увери, че се е успокоил, му подаде изстиналият чай. След като го изпи на екс, Иво ѝ разказа всичко – за групичката, от която бе научил за дълбоката мрежа, за извратените сайтове, на които бе попаднал, за форума, за ужасяващите смс-и след това.

-        Виж! – подаде ѝ телефона с отворените съобщения от неизвестен номер.

-        Това ти ли си? – попита го, когато стигна до снимката, на която се виждаше как повръща. Кимна ѝ положително. – Трябва да отидеш незабавно в полицията! Тези хора знаят всичко свързано с теб и близките ти.

Ивайло знаеше, че тя е права. Двамата изроди от видеото (почти беше сигурен, че те се гъбаркат с него) могат да нахлуят в дома му, докато спи. И него ли щяха да измъчват по същия начин или ще има късмет и наддаващите няма да са такива садисти?

-        Права си. Ще ми дадеш ли колата си? Дойдох пеш.

Ирена му подаде ключовете, обяснявайки му къде е паркирала автомобила.

 

Излезе от магазина, пресече улицата и продължи да върви. Сви вляво след завоя и продължи напред по мрачната улица. Странни тръпки го побиха, имаше чувството, че някой го следи. Погледна назад през рамо, нямаше никого. Гонеше го параноя. Повървя още малко, докато стигне до кръстовището, зави вдясно. Две къщи по-надолу се намираше платеният паркинг. Целият беше пълен, ще му отнеме цял час, докато открие синият форд. Докато оглеждаше колите, паниката му все повече нарастваше, не можеше да се отърси от чувството, че е следен.

Навън беше пусто, повечето хора отдавна бяха заспали. Ако извика някой ще го чуе ли? А, ако бъде чут, ще му се притекат ли на помощ или ще си кажат: „Ех, все някой ще му помогне“?

Не му отне час, както бе смятал. Няколко минути по-късно откри автомобила. Натика ключа в ключалката на старата таратайка, завъртя…

Усети остра болка в тила, а след това имаше само мрак…

 

 

*******

 

Чувстваше болка по цялото тяло, сякаш го бе прегазил влак. Крайниците му бяха сковани, опита да ги раздвижи, но нещо му пречеше. Усети иглички да преминават през него.

Наоколо цареше мрак, нищо не можеше да различи, но отчетливо чуваше дишането на някого съвсем близо до него.

-        Кой е там? Къде съм? – попита Ивайло. Присви очи в опит да види нещо, каквото и да е, но и това не помогна.

Някой се раздвижи, чуваше нечии стъпки. В началото бяха близо до него, но постепенно се отдалечиха. Чуваше ударите на сърцето си, стана му трудно да си поеме дъх.

Светлината го заслепи.

Стисна клепачи, а след това ги отвори бавно, опитвайки се да привикне с нея.

Отвори ги. Пред очите му стоеше дребен мъж с маска на клоун, а зад него примигваше малка червена точица. В този момент осъзна, че е live, а наддаването започва…

 

 

 

КРАЙ

 Автор: Габриела Плочева®